Автор: Виссарион
22 януари 2017 г.
Това обръщение ще бъде свързано с едно обстоятелство, с което някога са влезли в досег идващите на срещи с мен.
В първите години на тези срещи си позволих да спомена не характерна информация, по повод на която у някои хора по-късно възникнаха смущаващи ги въпроси, които все още продължават да ги вълнуват и да ги изкушават да правят погрешни оценки.
Тази характерна информация беше свързана с определен древен период от време и това, което се твърди, че се е случило тогава, както и вероятното развитие на световните събития.
Отговаряйки, на такива смущаващи определена категория хора въпроси, които по време на Осъществяването многократно съм срещал, аз с готовност и вече малко по-обширно, отколкото направих това в едно от последните обръщения, още веднъж ще поясня една от определените особености на моята същност.
Но, с оглед на това, изложението да е в необходимата степен пълно и ясно, ще си позволя да се разкрия пред всички вас, относно онези чувствени автобиографични подробности, които при нормални условия се разкриват само пред добри приятели.
Разбирам, че е неизбежна появата на различен вид всевъзможни реакции, тъй като в този случай се откривам пред целия свят, но очевидно пред всеки от вас вече е време да се прокара определена съдбоносна черта.
Надявам се, че моите ученици и тези, които наистина достойно се стремят да бъдат такива, са достатъчно бдителни и добре осъзнават, че цялата поредица от такъв вид мои пояснения далеч не е случайна именно в това време.
Някои обстоятелни пояснения за моята същност сега ще играят специална роля във вашата съдба!
Може би, вече е време да започнем да отделяме пшеницата от всичко останало?
Пийте, но не разливайте!
Въз основа на някога появилите се в човешкото общество ръкописни текстове, които са започнали да се считат за Свещено Писание, хората съвсем естествено са създали в своите представи погрешен образ на живото Слово Божие, което трябва да дойде при тях за тяхното Спасение.
И тъй като в онзи древен период пророците са се възприемали като някаква особено значима проява сред човешкия род, то са възникнали погрешни паралели, тъй като същността на Словото Божие все още на никого не е била позната и разбираема.
Затова на Учителя погрешно са приписвали онези особености, които са били характерни за проявленията на пророците.
А след като в онова древно време Учителя си отишъл, мнозина от онези, които впоследствие повярвали в Неговата истинност, неизвестно защо са пренебрегнали Неговите изказвания по повод на това, че времето на пророците е свършило.
В обширното обръщение „Последна надежда“ аз вече ви дадох в достъпна образна форма, по възможност обстоятелни пояснения, предназначени да ви покажат непреодолимата разлика между характерните особености на Свръхсъзнанието на Небесния Отец и съзнанието на човека.
И, че при такава непреодолима за човешките възможности структурна разлика, съзнанието на човека по принцип няма абсолютно никакви възможности да влезе в полеви контакт с особеностите на Свръхсъзнанието!
С други думи човешкото съзнание може да взаимодейства само със аналогични и идентични по характер особености на някакво друго съзнание!
Това означава, че непосредствено да встъпва в общуване с Небесния Отец, което предполага взаимодействие на ниво съзнание и Свръхсъзнание, нито един организъм, аналогичен на човека, никога не е бил и никога няма да бъде способен по принцип!
Единствената възможност за Отеца Небесен да се намеси активно по спомагателен начин в живота на своите деца, на достъпно за човека ниво на съзнание, е станала възможността за раждането на Този, който би могъл за определен период от време да се въплъти в човешко тяло и да формулира Законите на Истината на разбираемо за човека ниво.
Малко повече по този въпрос, аз също вече ви представих в споменатата „Последна Надежда“.
Когато се въплъщавате при раждането на тялото ви, душата ви веднага започва да се проявява и влиза във взаимодействие със заобикалящата реалност чрез присъщите на биологичния организъм особености.
Само, че такова взаимодействие в детска възраст е силно ограничено, както от новите, още неразвити параметри на новото тяло, така и от възможностите на още неразвитото ново съзнание, където в паметта, за ваше благо, отсъства сложният тип информация, която естествено придобивате, ако вече сте имали предишно въплъщение.
Именно във връзка с това, ако някой от вас вече е успял по време на минали въплъщения да натрупа интересен съзидателен опит, то този опит на чувствено ниво по съответния начин ще започне да се проявява още в детска възраст.
Така нареченият талант никога не е бил раздаван от Небесния Отец, като при това едни по някаква причина са били надарени с талант, а други не!
Вашите необичайно проявяващи се от детството склонности към интересно съзидание, са свързани изключително с вашия по-рано натрупван опит!
Веднага след като душата ви влезе във взаимодействие със заобикалящата реалност, от този момент тя започва да се развива, независимо от това доколко детското съзнание може да осмисли фиксираната информация.
За вас е жизнено важно духовната ви същност да е в постоянно взаимодействие със заобикалящата ви реалност и истинското ви аз постоянно да се съпоставя със случващия се около вас живот.
Но в случая с мен подобно обстоятелство далеч не се случва така!
Ако на моята духовна същност при въплъщението бъде позволено веднага да влезе във взаимодействие със заобикалящата реалност, то това ще бъде за мен единствено разрушително.
Тъй като ще започне бързо да се разкрива пълният обем на характерните за мен чувствени особености, заедно с чувствената потребност да променям всичко наоколо, но в началото дълго време ще се намирам в условия, когато да реализирам нормално разгорелия се в мен огън, ще бъде напълно невъзможно.
За мен не е важно да натрупвам житейски опит, тъй както това е важно за вас.
За мен в периода на въплъщението е важно да натрупам само онзи информационен багаж, който би могъл да ми помогне по-добре да ви разбирам в разнообразните ви прояви и да формулирам на разбираемо за вас ниво всичко, което видя, че е благоприятно да ви дам.
Но за периода на натрупване на такъв спомагателен багаж, моята духовна същност трябва да бъде по някакъв начин скрита и сякаш да се намира в своеобразно спящо състояние.
А такова състояние на нещата неизбежно започва да се проявява с течение на съзряването на тялото по такъв начин, че аз все повече попадам под странното усещане, което с известна доза усмивка може да се изрази с въпросите: какво правя аз тук и защо този свят постоянно ми изглежда чужд?
Въпреки, че до мен винаги имаше добри приятели, с които можех много да се смея или от нещо да се увличам.
Основните жизнени ориентири, от които започваха все повече и повече да се интересуват подрастващите ми връстници, се възприемаха от мен като нещо странно и едва ли не извънземно и все по-остро възникваше пред мен въпросът: какво тогава трябва да правя аз, ако както и преди продължавам да възприемам този свят като не мой и когото бих бил готов да наблюдавам някак отстрани?
Припламващия в мен от време на време някакъв игрови интерес, ми помагаше да влизам в общуване с една или друга група хора, обединени от характерна психологическа среда.
По такъв начин успявах да опозная проявите на различни групи хора най-благоприятно.
Но въпреки това с течение на времето, все повече опознавайки детайлите от живота около мен, което само засилваше чувството ми за не приемане на такъв свят, който възприемах като все по-див, започнах да забелязвам как в мен започва да се усеща нарастване на някакво кризисно състояние.
Та нали аз все така от година на година се измъчвах от пълната неяснота за намиране на мястото си в този странен за мен свят.
В някакъв момент кризисното състояние започна да ми се отразява достатъчно забележимо, което започна да изостря бдителността ми.
И тогава, една нощ, нещо се случи.
А на сутринта бях залят с гигантска вълна от най-силна страст към изобразителното изкуство!
Няколко години преди пробуждането на същността ми, целият познат ми околен свят, за мен сякаш изчезна.
За да опиша цялата страст към рисуването, навярно може да ми потрябва цяла книга, затова ще се опитам да не се увличам от тази страна, за да не ви отвличам от това, заради което се и опитвам в известна степен да разширя запознанството ви с една от страните на моята същност.
Започнах да рисувам почти постоянно. Започвах сутрин, когато вече ставаше светло и завършвах на фенери късно вечерта.
Резултатите от такова самостоятелно постигане на тази човешка страна в областта на изкуствата вече са ви достатъчно добре познати, но въпреки това аз не съм художник.
През това време се запознах с много художници и видях спецификата, която може да характеризира човека като художник.
На мен тази специфика не ми е присъща.
Колкото и страстно да съм се потопил в света на изобразителното или каквото и да е друго изкуство, това може да завърши толкова внезапно, колкото е започнало, оставяйки само лек и приятен послевкус.
То така и завърши, щом извлякох всичко полезно за Осъществяването.
Още повече, че изобразителното изкуство най-интересно се съотнася с основната същност на това, което е главният смисъл заради, който е и бил роден човекът!
Увлечението по живописта ми помогна сериозно да се превключа от постоянното виждане на проблемната страна от живота на човека към образно-поетичното виждане, с което благополучно се приближих към заветния Час.
Пропускайки много от следващите подробности, тъй като все още се опитвам да направя обяснението не твърде обемно ще спомена, че при приближаването на тридесетата ми годишнина, в средствата за масова информация започнах доста редовно да попадам на сюжети, които започнаха да ме откъсват от творческите полети и интригуващо да привличат вниманието ми към случващото се в обществото.
През онази деветдесета година сред печатните издания често се срещаха вестници с необичайно съдържание, разказващи за многобройни регистрирани полети на неидентифицирани летящи обекти, аномални зони и всевъзможни контакти, които някои хора са имали с представители на уж извънземен живот.
Това беше интересно, още повече, че и аз самият нееднократно бях наблюдавал как над градчето, в което живеех, прелитаха в пълна тишина и на доста ниска височина различно осветявани обекти, които както по някаква причина ясно осъзнавах, по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към техническите устройства, които е в състояние да направи човека.
И ето, че веднъж, в един от онези дни, започнах да се запознавам със съдържанието на едно такова новомодно вестникарско издание, където някакъв представител на някаква си там цивилизация се произнася за безнадеждната задънена улица, в която се намира развитието на човешката цивилизация.
Прочетената статия някак необичайно и дълбоко ме развълнува.
Сякаш дълбоко в мен се беше случило малко „земетресение“, или може би, ще бъде по-точно – „душетресение“, довело до образуването на някаква пукнатинка в някаква здрава обвивка и от дълбините, като сгъстена пара, се изтръгна чувствено бунтарско възклицание: това не е вярно, човечеството има изход!
Бях толкова развълнуван, че въпреки проливния дъжд, се отправих към най-близката горичка, която се намираше наблизо, тъй като къщата, в която живеех, се намираше в края на градчето.
И там бродих известно време, успокоявайки се и не обръщайки внимание на обилно изливащата се от небесата влага.
Следващият някакъв кратък период от време премина без никакви необичайности.
Но един ден, когато по телевизията започнах да гледам сюжет, където се показваха осквернените стени на много разрушаващи се православни храмове, споменатата по-горе пукнатинка окончателно доведе до пълното крушение на някакъв условен бент, който през цялото това време от живота ми е предпазвал истинската ми същност от влизане в тясно взаимодействие с цялата заобикаляща реалност!
В малкото ми ателие сякаш започнах да чувам камбанен звън, а познатата миризма на маслена боя за рисуване беше явно препокрита от непонятно откъде взела се миризма на тамян!
Така се случи пробуждането на моето истинско „Аз”!
Впоследствие започнах да изпитвам нужда да се запозная със съществуващата религиозна християнска тематика, след което отидох да се срещна с настоятеля на местния Храм в дома му, където той с готовност ми предостави за четене Свещеното Писание, но за себе си нищо не съм разказвал.
Започна настройката на моята същност за предстоящото Осъществяване!
До моята тридесетгодишнина оставаше някъде около половин година, но преди тази дата почувствах необходимост да проведа задължителен шестдесетдневен много строг пост.
По това време по никакъв начин не се идентифицирах.
Това не ме интересуваше.
Аз просто отчетливо разбирах, че не само мога да реша този глобален проблем, в който неизбежно попада човешкото общество, но и съм призван да правя това!
Огънят в гърдите ми неспирно се разгаряше!
След като премина календарната дата на тридесетгодишнината от престоя ми в това тяло, разбрах, че съм готов за началото на Осъществяването!
С изключително доверчиво, по детски открито за всичко състояние и бушуващ неугасим пламък в сърцето!
Предстоеше ми да започна да опознавам човека вече по съвсем различен начин.
Образът на пробуждането, който използвах, е най-подходящ за предаване на същността на случилото се, защото след него вече погледнах пълноценно на заобикалящата реалност самият аз, истинският и прекрасно осъзнаващ мястото си в този свят, а спомените за събитията преди това започнаха да се възприемат просто като много реалистичен сън.
В който много от забелязаните в него разнородни, интересни подробности, сега вече получиха логическа взаимовръзка.
Нямаше нужда да си задавам въпроса накъде да тръгна, защото самите събития започнаха да се развиват по такъв начин, че започна елементарно да се вижда необходимата последователност за прилагане на усилия.
В онези дни срещнах на улицата познатия ми директор на художественото училище, възрастен мъж с добър и мек характер.
При общуването с него научих за появилите се в него някои екстрасензорни способности и, че той редовно посещава някаква група уфолози.
Така отидох там за да се запозная с такива ентусиазирани хора с нестандартно светоусещане.
Това беше първата ми среща с тези, които пожелаха да узнаят това, което съм готов да давам!
Но след тази среща се появи първият ми ученик Владимир, който на първо време винаги ме придружаваше на всички мои срещи от онова време!
В групата, която той посещаваше и където веднага му обърнах внимание, той се беше доказал със способността, като да може да вижда и общува с онези, които се идентифицираха като извънземни представители.
Ето такъв човек, с такива, по това време, твърде екзотични способности, се оказа до мен, правейки някакъв свой избор.
А след първата спомената среща, веднъж се случи своеобразно събитие, което по своему се беше отразило в извършващото се Осъществяване.
Считам за благоприятно да засегна това събитие, тъй като то също дава пояснение за това, за което у някои от вас вече беше възниквал въпрос.
Както впоследствие разказваше самият Владимир, който по това време беше в моят дом, неговите така наречени екстрасензорни способности са му позволили, неочаквано за себе си, да види необичайната за него поява на благообразен старец, който се представил като един от известните старозаветни пророци.
Чрез Владимир, в поетична и витиевата форма, той предал за мен своеобразна изповед, в която, наред с другото, бил изразен и съвет, да използвам името Виссарион, с което, след като помислих впоследствие, счетох за благоприятно да се съглася.
Впоследствие, в течение на първите няколко години, докато Владимир неотстъпно ме следваше във всичките мои придвижвания, свързани с многобройните ми срещи с хора, успях да се запозная с разнообразна специфична информация, която беше озвучавана от Владимир от непознат за мен източник.
Тази информация често разказваше за събития от далечното минало, за това същото Първо Осъществяване, както и за вероятни събития, които уж могат да засегнат сега живеещите.
Към такава информация всеки може да се отнася така, както реши, тъй като тя няма какъвто и да е определящ характер, а само – психологически подкрепящ.
В достоверността на тази информация може по желание да се вярва или не, защото никаква отговорност за това не може да се възложи на сега живеещите и такава информация няма за цел да коригира нищо.
Вече ви разказах в Учението за принципите относно това, защо при следващото ви въплъщение характерната структурна информация, натрупвана от съзнанието на предишното ви природно тяло, не може да остане с вас при новото ви прераждане.
В уникалното, структурно енергоинформационно поле на душата, по принцип не може да се съхранява информация, характерна за поле от друг вид, присъщо на съзнанието на плътното тяло.
Придобивайки за себе си ново тяло, аз също така не бих могъл да имам в съзнанието на новото тяло, характерната за него информация за моето минало.
По отношение на своето минало са възможни само чувствени реакции, които обаче ще са характерни за това, което принципно е способно да се натрупва в структурата на душата.
Затова, запознавайки се с информацията за различни подробности, за които се твърди, че са се случвали в миналото ми, мога само да отбелязвам как реагирам чувствено на едни или други споменавания, но не мога да ги потвърдя като точна информация.
Някои подробности ме вълнуваха по-силно и изглеждаха някак много скъпи, други детайли ме вълнуваха по-малко, но имаше и такива, които изобщо не откликваха в чувствата ми.
Единственото, което бих могъл да оценя точно, е доколко не ми противоречи същността на това, което уж в онова древно време съм казвал, и което впоследствие не е запазено в такъв вид никъде.
Такава информация, в този момент беше по-скоро необходима само на мен, тъй като след такова пробуждане, аз започнах естествено да изпитвам някаква чувствена необходимост да си спомня нещо.
И в тази първа година от началото на моето Осъществяване, само един път, веднъж, неочаквано за мен, за кратък период от време се случи нещо, което ме накара дори за миг да се разтревожа от странния и силно променен от вълнение ритъм на биене на сърцето ми.
Как да се отнесете към това – решавайте сами, а аз просто ви се доверих като този, който с цялото си естество е призван да ви бъде приятел!
И така, в един от онези дни, в прекъсването между срещите, които провеждах, за кратък миг сякаш си спомних едно обстоятелство: аз седя на някакво каменно ложе, в някакво малко, тъмно помещение с открехнат недалеч входящ отвор, през който влиза ярка дневна светлина.
А в главата ми ясно се усещаше нещо тежко и неприятно, като след боледуване с висока температура.
Ето такова кратко и много вълнуващо узнаване се случи в този момент.
Възможно е, някой скоро да трябва целенасочено да пристигне в тази пещерка, но никого няма да намери и ще бъде много развълнуван…
Какво е било това и какъв миг е бил видян – за това можете да си фантазирате, както пожелаете.
Но за мен този миг беше възприет като много скъп, защото със всичките си чувства осъзнах, че именно аз тогава по такъв начин си спомних!
Сега, когато моята същност вече се разкри достатъчно силно, изобщо не ме вълнува това, което някога е могло да бъде.
Интересувам се само от вас и само от днешното време!
В този период бях склонен да приема за сведение външна информация, доверявайки й се до известна степен, особено след като такъв род информация не е определяща и коригираща, затова по никакъв начин не можеше да ми попречи да върша своето и към Учението ми няма абсолютно никакво отношение….
Бях готов не само да ви разкривам в цялост Истината, от която изцяло зависи вашето духовно развитие, но бях готов да ви спомена и онова, което тогава можеше да привлече моето прекалено доверчиво внимание.
По това време възприемах света не така, както го възприемам сега.
След случилото се събуждане в мен започна необратимото тайнство на саморазкриването и в началото все още явно ми се отразяваха някои обичайни за човека чувствени проявления.
Дори не предполагах, че тази странична информация ще се превърне в препъни камък за вас и ще се окажете способни да реагирате толкова примитивно, заради вече създадените в представите ви погрешни образи за мен.
Традиционно съществуващите измислици ви изкушават да виждате Учителя като всезнаещ и всевиждащ.
Но аз не съм такъв!
Знам със сигурност само Едно нещо — което съдържа в себе си Всичко, пряко свързано с вашето духовно развитие!
В останалото можете лесно да ме заблудите, тъй като аз по своята същност съм способен да бъда само много доверчив към вас.
Нали, за да помогна за решаването на вашите конкретни проблеми, аз съм настроен да се отнеса с доверие към това, което вие сами ще разкажете за вашия проблем.
Което от своя страна е предназначено да бъде специално изпитание за вас и от което зависи възможността за вашето пълноценно духовно развитие.
Степента на ефективност на моята помощ към вас зависи изцяло от това колко правилно можете да я приемете.
Аз не трябва да знам какво точно не е наред вътре във вас!
Затова съдбата ви зависи от това до колко правдиви ще се окажете пред мен!
Имам всичко, което ви е необходимо за пълноценното духовно развитие!
Но съдбоносността на този изключителен период от време зависи изцяло от това, вие сами да приложите необходимите усилия и да успеете да вземете жизненоважното за вас от условния Рог на Изобилието!
Не съм дошъл да ви съдя, а да помогна. Но как вие ще се разпоредите с това – чрез това вече вие сами себе си ще съдите!
Ако при все това, вие успеете още и мъдро да не забравяте, че случайностите не са случайни, то още повече, поне допускайки мисълта за моята истинност, не би трябвало да ви е трудно да прокарате един елементарен логически паралел: всичко, което в такъв случай може да ми се случва, в качеството на най-вероятна проява, определено ще бъде предварително предвидено!
Твърде голям е мащабът на Случващото се и всеки, дори най-малкият детайл, неизбежно ще играе много значителна роля!
Преведено от сайта http://vissarion.name/znakomtes-takoj-vot-ya/.
Курсивът и удебеляването на текста са мои – б. прев.
Превод Тончо Иванов
Последен завет 