Автор: Виссарион
22 Февруари 2020 г.
Някога, повярвалите чули образа за това, че всяко дърво се познава по плодовете си, защото не може лошото дърво да роди добри плодове.
Всички вие можете достатъчно правилно да осъзнавате, че принципната специфика на жизнената дейност на представителите на животинския свят се основава на оцеляване изключително за сметка на по-слабите представители, както на своя вид, така и на други видове всевъзможни организми.
За тези, които човек отнася към света на зверовете, това е действително жизнено важно и тази тяхна жизнена дейност елементарно се контролира от Хармонията.
Значимостта на звяра се характеризира с неговите физически данни, което се изразява или с ярка разцветка, или с големи размери и физическа сила и т.н., които при естествена необходимост той с готовност ще демонстрира.
Всичко това се явява основополагаща линия на поведение на звяра, егоистичния чувствен свят на който е балансиран по такъв начин, че неговите егоистични прояви да не преминават допустимите от хармонията на Природата граници.
Хищникът няма да започне да проявява агресия, ако не го заплашват явно и той е сит.
Тази характерна особеност на жизнената дейност на представителите на животинския свят може да бъде определена като Пътят на Звяра.
Само, че жизнената дейност на човека е призвана да се характеризира не със зверство, а с човечност!
Пътят на Звяра и Пътят на Човека по своята същност имат значителна разлика.
Въпреки че, биологичния организъм на човека, притежава инстинкти аналогични на тези, които притежават всички други представители на животинския свят, самата особеност на човека е призвана да се характеризира не с физическите му данни, както това еднозначно е определено да става при животните, а с качеството на неговия чувствен свят.
Чувствения свят именно на човека е уникален и способен да се проявява с безпрецедентно голяма сила и широта.
Само, че ако този уникален потенциал не се приведе към необходимата хармония, тогава цялата тази мощ, като свръх сила, непредвидена от законите на равновесието на Природата, неизбежно ще бъде насочена в сферата на дейност на инстинктите.
И тогава в това, в което животните могат да чувстват мярката и без затруднения да се придържат в допустимите от хармонията граници, именно човекът неизбежно ще придобие много силно предразположение към стремежа да достига в удовлетворяването на своите инстинкти до извънредно уродливи извращения.
Тоест за човек с такава предразположеност, важността за удовлетворяване на егоистичното му желание ще стане толкова голяма, че в своите стремежи той ще бъде способен да си позволява лесно да преминава всички допустими разумни и безопасни граници.
В рамките на хармонията на Природата на Земята, такова обстоятелство може да означава само това, че без значение какво мисли човекът за себе си, с такива опорочени духовни качества той по полезност не би могъл да достигне даже до нивото на представителите на животинския свят!
Тъжно, но в интерес на истината трябва да признаем, че човешкото общество на Земята засега все още упорито се стреми да поддържа положението си на най-опасния и вредоносен вирус!
Всъщност, чисто животинската потребност да утвърдиш своята значимост, което за животните действително се явява жизнено важно, именно при човека, без правилно духовно развитие, може да се изрази в дивашки мащаби и последствия.
Днес всички вие имате достатъчно възможности да бъдете свидетели на лавинообразно нарастващата неудържима оргия на цялата тази мерзост!
А ако в обществото традиционно се култивира необходимостта да доказваш и утвърждаваш своята значимост, което елементарно се забелязва в проявите, както на светското общество, така и на религиозното, то това може да се разглежда като знаково явление, еднозначно характеризиращо такова общество, като стремящо се да върви по Пътя на Звяра!
Неразумната, неадекватно проявяваща се агресия при взаимоотношенията в такова общество, ще бъде като подразбиращо се от само себе си явление!
Мисля, че в тази връзка не би било трудно достатъчно правилно да се охарактеризира цялата история на човешкия живот, като Времето на Звяра.
Но така не трябва да продължава винаги, защото това е явно изразена патология в развитието на човешкото общество!
Пътят на Човека е абсолютно несъвместим даже с мъничка частичка от необходимостта да се демонстрира егоистичната му значимост, към което непосредственно се отнасят всякакви опити по какъвто и да било начин да се подчертава своето уж по-високо или по-изгодно положение, или някакъв недостатък на някой друг!
Всеки опит в мислите, думите или с каквито и да било други действия да маркираш, своята уж по-висока по отношение на някой друг значимост, е ясен признак за тесногръдие и духовна бедност!
Камо грядеши1 човече?
Не е ли време сериозно да се загрижиш за необходимостта да се започне усърдно отдалечаване от Пътя на Звяра?
Колкото по-малко е във вас зверското, толкова повече ще бъде човешкото!
Но за да се случи това, сега всички трябва да преразгледате задълбочено разбирането си за особеностите на духовното развитие.
Защото към особеностите на духовното развитие нямат пряко отношение каквито и да било уж духовни практики, ритуали и прочие утвърдени традиционни примитивни представи за Бог.
Към духовното развитие всъщност се отнасят всички усилия на човека, които той си позволява да изяви, във връзка с всякакави прояви, както на хората, така и на цялата заобикаляща ни действителност!
Но преди всичко най-важно е това, как точно вие реагирате на предприетите действия на всеки друг човек при всякакви обстоятелства.
Точно когато вие започвате да изпитвате смущение и недоволство от действията на който и да било човек, точно тогава започва поредната корекция на вашите лични духовни ценности!
От начина, по който си позволите да реагирате на нещо в действията на тези, с които влизате в контакт, във вас веднага ще се проявяват процеси или на развитие или на деградация.
И тези процеси по никакъв начин няма да бъдат свързани с това, колко много и интересно говорите за Бог или колко внимателно и често извършвате различни ритуали.
Следователно духовното развитие е сродно с точните науки и се отнася до най-благоприятните усилия, които трябва да положите във връзка с нещо, с което сте влезли в досег при едни или други обстоятелства.
Този Закон е един и същ за всички хора и не зависи от техните национални или каквито и да било други специфични особености на вярванията!
Защото Бог е един за всички, без изключение хора на Земята и следователно те могат да се развиват нормално, само полагайки правилни усилия да се движат заедно в една пределно точна посока.
Във всички времена всички вие, по правило, се стремите да се ръководите от егоистични мотиви, което е било закономерно и неизбежно и в следствие на което, се е оказало невъзможно да бъдат избегнати всевъзможни трагедии.
Тази пагубна тенденция, макар и много сложно, но сега вече е жизнено необходимо да бъде променена!
И това е възможно!
През изминалите без една тридесет години, аз вече успях да дам на всички вас безпрецедентен обем от необходимите ви знания, относно поведенческите особености на човека.
Ограниченията на този обем зависят единствено от вашите възможности да засегнете нещо ново от вашия живот.
Засега ми се налага да очаквам момента, когато вие ще престанете да се правите толкова упорито на умни и да водите твърде глупави дискусии, касаещи както моята личност, така и всевъзможни Свещенни теми.
Смея да ви уверя, че относно всичко това, вие все още нямате никакви правилни представи.
В своите съждения, вие все още имате възможност, да се опирате на твърде примитивни, традиционни образи и тълкования, формирани от средновековното ниво на съзнание.
Което предсказуемо е станало благодатна почва за буйно развитие на атеизма.
Благоприятното развитие на вашата съдба сега зависи от това, колко бързо някой от вас ще успее да се измъкне от пагубната прегръдка на бързо нарастващата и неудържимо разпространяваща се лавина от беззакония, лъжи и безчовечност!
А това, сега вече пряко зависи от вашите способности, да предприемете разумни усилия, за обективно осмисляне на предоставените ви Знания и полагане на съответните усилия да предпазите себе си от пагубните съблазни да станете жестокосърдечни!
Изборът трябва да направите единствено самите вие!
1) – Камо грядеши – (въпросът на Свети Петър към Исус, също и Quo vadis (роман на Хенрик Сенкевич) – къде отиваш); (https://bg.wikipedia.org/wiki/Quo_vadis_(роман))
Преведено от сайта http://vissarion.name/vremya-zverya/.
Курсивът, удебеляването и подчертаването на текста са мои – б. прев.
Превод Тончо Иванов
Последен завет 