Автор: Виссарион
18 февруари 2020 г.
Научавайки за някои събития, които ми бяха разказани, аз за пореден път обърнах внимание на едно любопитно обстоятелство, което по своеобразен начин се използва в общуването.
Предполагам, че на много от вас подобно обстоятелство може да е познато.
Това се отнася за случая, когато единият от събеседниците може да упрекне другия, че гледа света през розови очила.
Въпреки факта, че образа на розовите очила предполага известно положително възприемане на реалността, използването на такъв образ обикновено се прави, за да се посочи недостатък.
И, разбира се, използващият такъв образ по отношение на събеседника, сякаш се опитва да покаже, че самият той гледа на света правилно и без изкривяване, тъй като той уж не използва никакви очила.
Но, подобно разбиране на посоченото обстоятелство е не само напълно погрешно, но и създава изкушението да се формира опасна гледна точка!
Използването на образа на очилата, изобщо не предполага някакво изкуствено физиологично изкривяване на възприемането на нещо, което се случва в реалността, а подразбира чувствения свят на човека.
В тази връзка всеки би трябвало да е наясно, че именно човекът, поради особената специфика на качествата, с които разполага, по принцип не е в състояние да възприема заобикалящата го действителност, извън връзката с индивидуалните качества на собствения си чувствен свят!
Една и съща реалност хората са в състояние да възприемат по съвсем различни начини.
Изхождайки от една и съща реалност, хората са в състояние да направят съвсем различни, според тях, логични разсъждения, в резултат на което е възможно да се наблюдават дори противоположни оценъчни изводи, което само по себе си вече е явен признак за недостатъчна разумност.
Човек винаги е осмислял и ще осмисля проявената реалност, изключително чрез индивидуалните качества на собствената му чувствена призма, пораждаща чувствени привързаности и предпочитания!
А това означава, че всички хора винаги ще виждат реалността, която ги заобикаля изключително през гореспоменатите условни очила!
И само от това, какво е качеството на тези очила, ще се определят и последиците от действията на човека, които може да се очакват.
Ако под образа на розовите очила може да се подразбира определено изключително светло възприемане на някаква реалност, то значи, логично може да се допусне и наличието на противоположното, тоест някакво замътнено възприятие чрез съответните изключително мръсни очила.
И между тези крайности е напълно възможно да се допуска различна степен на замърсяване на очилата, които използват различните хора.
Наличието на определено качество на тези условни очила е базовата основа, върху която винаги се формира характерният жизнен интерес на човека!
Има хора, които заинтересувано търсят негативното, а има и такива, които с не по-малка заинтересуваност търсят позитивното.
Към всичко това бих искал да добавя сега един важен смислов акцент.
Как мислите (въпреки че съм сигурен, че всички вие ще отговорите безпогрешно на този въпрос, тъй като за това много ум не се изисква), хора с какво качество на „очилата“ винаги през цялата история са ставали причина за разпалване на войни, нестихващо сеене на мъка и всякакви беззакония?
Желанието да се разпознае опасния негатив, от което освен обикновените хора, се интересуват професионално още и всякакви видове служби за сигурност, е изключително отговорно и опасно явление!
От такава заинтересуваност към досега показаното специфично качество на съществуващото общество, безспорно може да има определена полза, но ако при това не се полагат компетентни усилия по отношение на собствената психологическа организация, заинтересуваният стремеж да се разпознае опасността, неизбежно с течение на времето ще придобива спецификата на патологична маниакалност!
Това е Закон!
Съществува изречение известно на мнозина, което казва: каквото търсиш, това и ще намериш.
Това мъдро изказване се отнася само за човека.
Тъй като само човекът, страстно следвайки своята заинтересуваност, съвършено елементарно е способен да изтълкува субективно това, до което се е докоснал.
Това означава, че човекът е напълно способен да убеди себе си, че е намерил това, което търси, въпреки че всъщност това напълно липсва.
Колкото по-заинтересовано търсиш злото, толкова повече ще се убеждаваш, че то е навсякъде.
Но това вече е признак на сериозно и опасно психологическо заболяване!
Особеността на гореспоменатите условно мръсни очила винаги се характеризира с изкушението от възникване на заинтересуваност да накажете някого, а също и да навредите, както на живота на други хора, така и на собствения си живот!
Едно такова изкушение, само по себе си, ще сочи наличието на психологическо увреждане, независимо от декларираните от човека възвишени лозунги!
Носителят на чисти розови очила никога няма да изпита такъв интерес!
Ето защо, ако ви казват за розовите очила, които носите, тогава би било по-правилно да приемете това като комплимент, а не като някакъв недостатък.
Всяко общество трябва да се радва на наличието на такива граждани и по всякакъв начин да ги защитава, тъй като именно те са основното предимство на това общество!
Именно такива хора имат най-голямо предразположение към безкористно съзидание, докато други – към разрушаване и към изключително лична изгода, което по принцип прави невъзможно благоденствието на което и да било общество!
Трябва също да се добави, че най-резултатно могат да намират истинската Светлина само тези хора, които имат най-голям интерес към такова търсене!
Светлината на Истината не може да бъде открита и разпозната през мътилката на подозренията и страхът!
Преведено от сайта http://vissarion.name/rozovye-ochki/.
Курсивът и удебеляването на текста са мои – б. прев.
Превод Тончо Иванов
Последен завет 